Когато те няма

24.11.2023 г., 14:41 ч.

Поезия » Любовна

228 2 2

Разбирам, че при твоето отсъствие,

във мене самотата се завръща.

Заканва ми се и размахва пръсти.

Нахално, похотливо ме прегръща.

И вместо да прогоня тази мисъл,

(понеже нямам поводи за притеснение)

убивам липсата с поредно писане

на стих с лирични пояснения.

А този свят не спря да се върти

и всичко се подрежда в своя хаос.

Там някъде живеем Аз и Ти,

смълчани в наш'та сбъднала се радост.

Но в тази алогична обстановка,

където ври утопия за щастие,

на мен ми прикипя от подготовка

да бъда аз на фалша съучастник...

Така разбрах, че в малките неща

се крият всички правилни посоки,

и щом отключиш нашата врата -

това е пътя, истината и живота...

©тихопат.

Данаил Антонов

14.11.2023

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2023-11-24T18:51:25+02:00

Ако беше "моята врата", нямаше да бъде толкова убедително. "Нашата врата" е символ на единение! Поздравления!
ИнаКалина

2023-11-24T18:09:55+02:00

"Така разбрах, че в малките неща
се крият всички правилни посоки.."