Когато те няма
Разбирам, че при твоето отсъствие,
във мене самотата се завръща.
Заканва ми се и размахва пръсти.
Нахално, похотливо ме прегръща.
И вместо да прогоня тази мисъл,
(понеже нямам поводи за притеснение)
убивам липсата с поредно писане
на стих с лирични пояснения.
А този свят не спря да се върти
и всичко се подрежда в своя хаос.
Там някъде живеем Аз и Ти,
смълчани в наш'та сбъднала се радост.
Но в тази алогична обстановка,
където ври утопия за щастие,
на мен ми прикипя от подготовка
да бъда аз на фалша съучастник...
Така разбрах, че в малките неща
се крият всички правилни посоки,
и щом отключиш нашата врата -
това е пътя, истината и живота...
©тихопат.
Данаил Антонов
14.11.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
