Когато те обичам, съм вдървен –
в безгласен пън, превръща ме хормона...
Желание назрява твърдо в мен –
да те кача, на... Микрофона...
Когато те обичам, съм кретен –
подвластен ставам на мамона
и искам както Хадес устремен,
да те подлъжа... Моя, Персефона!
Когато те обичам, съм овен –
готов съм аз за теб, да се сражавам...
И нищо, че с рога като елен,
ще ме окичиш и ще съжалявам.
Когато те обичам, съм папур,
узрял – на вятъра да пръска семе...
Но, по-добре от срам, като божур
да руменея, вместо други да те вземе.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени