3 июн. 2014 г., 00:03

Когато те обичам

1.4K 0 7

Когато те обичам, съм вдървен –

в безгласен пън, превръща ме хормона...

Желание назрява твърдо в мен –

да те кача, на... Микрофона...

 

Когато те обичам, съм кретен –

подвластен ставам на мамона

и искам както Хадес устремен,

да те подлъжа... Моя, Персефона!

 

Когато те обичам, съм овен –

готов съм аз за теб, да се сражавам...

И нищо, че с рога като елен,

ще ме окичиш и ще съжалявам.

 

Когато те обичам, съм папур,

узрял – на вятъра да пръска семе...

Но, по-добре от срам, като божур

да руменея, вместо други да те вземе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но пък имат антикварна стойност!
  • Мисля, че е съвсем ясно написано... В случая, микрофон звучи гордо и неумалително... Значи става дума за професионален микрофон, който се държи за основата на дръжката, най-малко с две ръце една над друга!
  • Туй за овена и елена много го харесах заради житейската правда...
  • Ами, че то си е така... Всичко си е на принципа на скачените съдове и налягането, определяно от котата на денивелация. Удари ли те хормона в ушите, обема в долната глава се увеличава, за сметка на намаляващия "капацитет" в горната!
  • Не си божур ти, ами една голяма капия Така ме разсмя, че трябваше да давам обяснения...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...