kasius (Бостан Бостанджиев) kasius (Бостан Бостанджиев)
5 390
Jun 3, 2014, 12:03 AM

Когато те обичам

1.4K 0 7

Когато те обичам, съм вдървен –

в безгласен пън, превръща ме хормона...

Желание назрява твърдо в мен –

да те кача, на... Микрофона...

 

Когато те обичам, съм кретен –

подвластен ставам на мамона

и искам както Хадес устремен,

да те подлъжа... Моя, Персефона!

 

Когато те обичам, съм овен –

готов съм аз за теб, да се сражавам...

И нищо, че с рога като елен,

ще ме окичиш и ще съжалявам.

 

Когато те обичам, съм папур,

узрял – на вятъра да пръска семе...

Но, по-добре от срам, като божур

да руменея, вместо други да те вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Но пък имат антикварна стойност!
  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Мисля, че е съвсем ясно написано... В случая, микрофон звучи гордо и неумалително... Значи става дума за професионален микрофон, който се държи за основата на дръжката, най-малко с две ръце една над друга!
  • krchernev (Красимир Чернев)
    krchernev (Красимир Чернев)
    Туй за овена и елена много го харесах заради житейската правда...
  • kasius (Бостан Бостанджиев)
    kasius (Бостан Бостанджиев)
    Ами, че то си е така... Всичко си е на принципа на скачените съдове и налягането, определяно от котата на денивелация. Удари ли те хормона в ушите, обема в долната глава се увеличава, за сметка на намаляващия "капацитет" в горната!
  • keri-88 (Керанка Иванова)
    keri-88 (Керанка Иванова)
    Не си божур ти, ами една голяма капия Така ме разсмя, че трябваше да давам обяснения...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0