kasius (Бостан Бостанджиев)
387 1701
Jun 3, 2014, 12:03 AM

Когато те обичам 

  Poetry » Humour
878 0 7

Когато те обичам, съм вдървен –

в безгласен пън, превръща ме хормона...

Желание назрява твърдо в мен –

да те кача, на... Микрофона...

 

Когато те обичам, съм кретен –

подвластен ставам на мамона

и искам както Хадес устремен,

да те подлъжа... Моя, Персефона!

 

Когато те обичам, съм овен –

готов съм аз за теб, да се сражавам...

И нищо, че с рога като елен,

ще ме окичиш и ще съжалявам.

 

Когато те обичам, съм папур,

узрял – на вятъра да пръска семе...

Но, по-добре от срам, като божур

да руменея, вместо други да те вземе.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Но пък имат антикварна стойност!
  • Мисля, че е съвсем ясно написано... В случая, микрофон звучи гордо и неумалително... Значи става дума за професионален микрофон, който се държи за основата на дръжката, най-малко с две ръце една над друга!
  • Туй за овена и елена много го харесах заради житейската правда...
  • Ами, че то си е така... Всичко си е на принципа на скачените съдове и налягането, определяно от котата на денивелация. Удари ли те хормона в ушите, обема в долната глава се увеличава, за сметка на намаляващия "капацитет" в горната!
  • Не си божур ти, ами една голяма капия Така ме разсмя, че трябваше да давам обяснения...
  • Вальо! Да не намекваш, че мъжете в държавата намаляват на квадрат по разстояние и поетите сме длъжни да се съобразяваме, творейки - с масовостта на женската аудитория, у нас?
  • Ех, вие мъже....
Random works
: ??:??