Когато те очаквам, като светъл храм
отворена и хляба си за теб омесила.
Стъкмила огъня си, за да мога да ти дам
от топлината, в мене избуяла.
Когато ставам ручей ромолящ
и пърхаща усещам близостта ти.
Съпружески по мен бълбукащ,
преливай се и дай ми обичта си.
Защо ли винаги така се случва,
че щом почувствам те до мен,
така се отдалечаваш, че не мога
да стигна никога до теб. ...