Когато те очаквам
Когато те очаквам, като светъл храм
отворена и хляба си за теб омесила.
Стъкмила огъня си, за да мога да ти дам
от топлината, в мене избуяла.
Когато ставам ручей ромолящ
и пърхаща усещам близостта ти.
Съпружески по мен бълбукащ,
преливай се и дай ми обичта си.
Защо ли винаги така се случва,
че щом почувствам те до мен,
така се отдалечаваш, че не мога
да стигна никога до теб.
И вместо извор, ставам вир дълбок
и мълчаливата вода от скрити тайни.
Светът ми отеснява с теб, а е широк
просторът и е влюбен взорът ми.
И затова, преди да влезеш у дома,
счупи ги всичките прегради,
изтръскай се пред входната врата
и влез с усмивка у дома ни.
Защото искам всичкото да си за мен,
да бъда само твоя и единствена.
Защото времето е дни за мен и теб,
а векове единствено пред Бога.
Заспиваш с мислите си мъжки и проблем
за нещо си, или какво ли още...
а аз безсънна сгушвам се във теб,
а утрото в стъклата ни се пръска.
...
Когато те очаквам, влез и приседни
на одъра до топлата камина,
а аз ще ти разказвам как в зори
прошепна ми, "Обичам те, любима"!
Но няма да ти кажа от какво
зората се здрачи от самотата,
и скрила в себе си поредното "защо",
ще премълча, че сбърка имената...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
