16.03.2018 г., 8:33

Когато те разлюбих, остарях

961 3 7

КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ.
И в остър ъгъл устните извивах,
желаех да те скрия и успях,
но в погледа си тайно те откривах.
Дали в бодежите и бръчките личи
безплътната сърдечна недостатъчност,
когато и в съня ми чак звучи химерно плачещата струна на душата ми.
КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ!
- цинична старост на сърцето, напуках се от обич, преболях..
Но пазих те, аз пазих те. В небето.
И в другите любови не успях от теб частица да си върна,

не бяха теб това видях, а погледа ми ледено замръзна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...