Когато те разлюбих, остарях
КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ.
И в остър ъгъл устните извивах,
желаех да те скрия и успях,
но в погледа си тайно те откривах.
Дали в бодежите и бръчките личи
безплътната сърдечна недостатъчност,
когато и в съня ми чак звучи химерно плачещата струна на душата ми.
КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ!
- цинична старост на сърцето, напуках се от обич, преболях..
Но пазих те, аз пазих те. В небето.
И в другите любови не успях от теб частица да си върна,
не бяха теб това видях, а погледа ми ледено замръзна.
© Веселина Колева All rights reserved.
