Когато те загубих
И плач не бе, и сън не бе,
когато те загубих.
Порой в небе, сълза в море -
когато те загубих.
Ти бе във мен и аз във теб
когато те загубих.
Навек прокълнах тоя ден
и себе си погубих.
Какво ли бе това, кое
очите ти съзряха?
И аз какво направих, аз,
дали ме разпознаха?
Кое небе във тебе бе,
че още щом те зърнах
отместих взора си сломен -
на твоя не отвърнах.
И слънцето ти онемя,
във залеза изчезна.
А моят облак не успя
да слезе в твойта бездна.
***
Тогаз се изви дъжд пороен
и капка една се разля
на други две капки вода,
а те изпариха се в зноя.
2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени
