24.02.2010 г., 0:06 ч.

Когато ти садеше маргарити... 

  Поезия » Любовна
1077 0 3

Когато ти садеше маргарити...

/ на Нейно Величество от графа " Вехти войводи"
"Елли-бенли" -на 50 си личи.../

Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата, в очите ми, присвити
угасваше... умираше Детето...

Когато ти садеше маргарити,
е Бяло... Чисто... Нейде неприбрано...
Какво е под Лицето, под Прикритото?!?
Какво, през Пости, изкълвават враните?!?

Кълват... До зрънце... Радостта човешка...
Предвестници на Гибел и на Мъст...
Венецът трънен... Миналите Грешки...
Голгота... и Разпъване... и Кръст...

Сега се спускам... Някъде от Стръмното...
Привърших вече лудия си бяг...
Усетих го... Най-тъмното от Тъмното
е падналият по косите сняг...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??