Когато ти садеше маргарити...
Когато ти садеше маргарити...
/ на Нейно Величество от графа " Вехти войводи"
"Елли-бенли" -на 50 си личи.../
Когато ти садеше маргарити,
до пояс сняг затискаше Полето...
Надеждата, в очите ми, присвити
угасваше... умираше Детето...
Когато ти садеше маргарити,
е Бяло... Чисто... Нейде неприбрано...
Какво е под Лицето, под Прикритото?!?
Какво, през Пости, изкълвават враните?!?
Кълват... До зрънце... Радостта човешка...
Предвестници на Гибел и на Мъст...
Венецът трънен... Миналите Грешки...
Голгота... и Разпъване... и Кръст...
Сега се спускам... Някъде от Стръмното...
Привърших вече лудия си бяг...
Усетих го... Най-тъмното от Тъмното
е падналият по косите сняг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
