3.03.2010 г., 21:50

Когато тръгнеш си

989 0 1


Когато тръгнеш си, ме напиши
със стъпките си във тревата;
на езерото в тихите води
измий илюзиите на душата.

И с вятъра ме разпръсни,
да скитам по следите твои;
звездите да ме милват с твоите очи,
да ми шептят, че нямам свои.

Когато тръгнеш си, напред върви -
без теб не ще съм вече цяла.
В огнище огън нивга не гори,
когато няма той кого да сгрява.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • явно днес всички са бързали и ..не са дочакали текстовете като мисъл и чувство да им узреят в главите...
    и текстовете на структурно ниво са пренебрегнати

    все пак, това поне не бие тъпъна "Честит празник!" след празнословието си

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...