Mar 3, 2010, 9:50 PM

Когато тръгнеш си

  Poetry » Love
990 0 1


Когато тръгнеш си, ме напиши
със стъпките си във тревата;
на езерото в тихите води
измий илюзиите на душата.

И с вятъра ме разпръсни,
да скитам по следите твои;
звездите да ме милват с твоите очи,
да ми шептят, че нямам свои.

Когато тръгнеш си, напред върви -
без теб не ще съм вече цяла.
В огнище огън нивга не гори,
когато няма той кого да сгрява.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • явно днес всички са бързали и ..не са дочакали текстовете като мисъл и чувство да им узреят в главите...
    и текстовете на структурно ниво са пренебрегнати

    все пак, това поне не бие тъпъна "Честит празник!" след празнословието си

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...