25.12.2015 г., 16:47 ч.
Когато умра
три капки кръв се стичат по часовника ти
париш мислите ми
задържам дъха си под водата заради болката
няма те
ноктите ме болят
самотата къса дробовете ми
с крясък раждам липсата ти
разтичам се топло
попивам в очакването
няма те
подарявам ти перце от ангел
за теб е
сега когато ни няма дишам в чужди ръце
ще дойда неканена в твоя сън
разполовяваш очакването
рееш се безутешно
захапал си разпятието ми
няма те
в мен си завинаги
искам когато умра да затвориш очите ми
© Неземна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Ел!!!
-
Любов, смисъла е съвсем друг! На такива празници ми липсва най-много, а това, че искам да затвори очите ми, когато умра, съм искала да кажа, че искам да остарея с него! Благодаря ти и весел празник!!!
Благодаря ти, Младене!!! Явно ти си ме разбрал, защото знаеш какво е да ти липсва някой, когото обичаш! Весел празник и на теб!!!
Благодаря ти, Цеца за този възраждащ текст! Весела Коледа и на теб и много усмивки!!! -
Любов и след смъртта!!! Такава да бъде за теб ти пожелавам, Цвети!
Весели празници!
"Любов отвъд смъртта
Минават дни. И часове безкрайни. Шептят минути, а часовникът отмерва няколко секунди. Тогава оставаме сами със себе си. Тогава знаем. И усещаме. Че истинските чувства не се губят. Никога. Те остават в нас. В мислите ни.
Дълбоко в сърцата ни. В пространството и времето. Скътани, някъде там, на топло в душата ни - и просто чакат да бъдат изляти.
Тогава събираме парченца тишина и се откриваме в несекващо дихание. Едва се връщаме. И никога не се откриваме. Едва заспиваме. И все едно и също сънуваме. Едва обичаме, но силно се прегръщаме.
Притискаме гърдите си, за да достигаме сърцата си. Едва отваряме очи. И търсим някого в безкрая. Едва се доверяваме. И тихичко мълчим.
Уморени продължаваме, но се усмихваме.
Едва се лутаме. И тихичко вървим. И все онова парче от разпиляното сърце следим. Усещаме болката и липсата. На онова, което си е отишло и никога няма да се върне. Търкулваме сълза и някак тихичко болим.
И просто така ми липсваш - всеки ден, всеки час, всеки миг. И просто така те обичам, без дори да си до мен. И просто така си част от мен, част която не се отучи да боли. И все още чакам чудото, което няма да се случи.
И все още те искам до мен, може би за минутка - да те погледам, да ти кажа няколко думи , да помълча и тихичко да те прегърна...
Все още се обръщам след завоя, за да видя дали си там, дали ме чакаш.
Все още набирам номера ти, но знам, че отсреща няма никого.
Все още се връщаш при мен – като болка, като обич, като спомен....
Липсваш ми - усещам те във всеки дъх, в сезоните, които се сменят, в мислите и мечтите си... Винаги. И завинаги.
А сякаш пак съм в онзи миг, в който ти премина в другия, невидим свят. Все още помня усмивката ти, ръцете ти, любимия глас и обичта ти. И по някакъв свой начин оставам малка.
Превръщам се в прашинка. И тихичко боля. Защото част от времето спря в онзи миг, в който си отиде. Оттогава вървя сама по пътя и все търся следи от теб, от разговорите ни, от топлината и нежността, която споделяхме, макар за кратко. Знам, че където и да си аз ти липсвам, така както ти липсваш на мен.
Но знай, че в Небето винаги ще блести една звезда с твоето име, която ще ме пази и закриля. Която приказно ще ми нашепва, че си там и винаги ще ме обичаш.
А аз ще чакам онзи миг на приказно безвремие, в който ще можем отново да се прегърнем, да преплетем думи, да се вгледам в очите си, да докоснем ръцете си. И завинаги да останем двама...."
Автор: Лора Бачийска -
Тъжно, но хубаво. Наистина, такива дни - като Коледа, могат да станат повод да погледнем живота си от съвършено неочакван ъгъл. Хареса ми твоят!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
