Когато вали
504
0
0
Нежна меланхолия.
Проста, но така обширна.
Понякога я търся,
но сама обикновено ме намира.
Всичко е забавено,
изящно някак притъпено.
Не търся други.
Искам само себе си.
Сякаш ми харесва
да простирам дрехите в дъжда,
и не само,
когато в душата ми е дъждовно.
Самият вятър
ми напомня, че усещам.
Със порив остър,
но галещ те посрещам.
Не е сложно.
Това ми е природата.
Защо да е трудно
да скочиш сам във вихъра ?
Многото мисли
поглъщат нужни действия.
Нямам сили
да се боря с противодействия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Бум- бум Всички права запазени
