Нежна меланхолия.

Проста, но така обширна.

Понякога я търся,

но сама обикновено ме намира.

Всичко е забавено,

изящно някак притъпено.

Не търся други.

Искам само себе си.

Сякаш ми харесва

да простирам дрехите в дъжда,

и не само,

когато в душата ми е дъждовно.

Самият вятър

ми напомня, че усещам.

Със порив остър,

но галещ те посрещам.

Не е сложно.

Това ми е природата.

Защо да е трудно

да скочиш сам във вихъра ?

Многото мисли

поглъщат нужни действия.

Нямам сили

да се боря с противодействия.