Apr 30, 2015, 11:53 PM

Когато вали 

  Poetry » Other
339 0 0

Нежна меланхолия.

Проста, но така обширна.

Понякога я търся,

но сама обикновено ме намира.

 

Всичко е забавено,

изящно някак притъпено.

Не търся други.

Искам само себе си.

 

Сякаш ми харесва

да простирам дрехите в дъжда,

и не само,

когато в душата ми е дъждовно.

 

Самият вятър

ми напомня, че усещам.

Със порив остър,

но галещ те посрещам.

 

Не е сложно.

Това ми е природата.

Защо да е трудно

да скочиш сам във вихъра ?

 

Многото мисли

поглъщат нужни действия.

Нямам сили

да се боря с противодействия.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??