18.07.2008 г., 15:18

Когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

909 0 13
 

Ще изпреда тъгата на самотни нишки...

И след мен ще ги тегля... като дълги коси.

По тях ще полепнат много чужди въздишки...

И денят ще е бял. И светът ще боли.

 

Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите.

И ще видите колко сила имам в тъгата...

Такава искам да не ме забравите -

когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

 

Ще живея. И ще бъда навярно лоза...

Светът ще обгърна с нежни ластари,

ще плодя  вино с цвета на кръвта,

ще ме пиете. И тъга ще ви пари...

 

Ще съм млада. Но от днес не по-млада,

лято ще шепне тъга във листата ми...

И виното ще натежи със мойта сладост,

когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евкалипт Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...