Ще изпреда тъгата на самотни нишки...
И след мен ще ги тегля... като дълги коси.
По тях ще полепнат много чужди въздишки...
И денят ще е бял. И светът ще боли.
Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите.
И ще видите колко сила имам в тъгата...
Такава искам да не ме забравите -
когато вятър ще отпусне леко ръката ми...
Ще живея. И ще бъда навярно лоза...
Светът ще обгърна с нежни ластари,
ще плодя вино с цвета на кръвта,
ще ме пиете. И тъга ще ви пари... ...