Jul 18, 2008, 3:18 PM

Когато вятър ще отпусне леко ръката ми... 

  Poetry » Phylosophy
733 0 13
 

Ще изпреда тъгата на самотни нишки...

И след мен ще ги тегля... като дълги коси.

По тях ще полепнат много чужди въздишки...

И денят ще е бял. И светът ще боли.

 

Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите.

И ще видите колко сила имам в тъгата...

Такава искам да не ме забравите -

когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

 

Ще живея. И ще бъда навярно лоза...

Светът ще обгърна с нежни ластари,

ще плодя  вино с цвета на кръвта,

ще ме пиете. И тъга ще ви пари...

 

Ще съм млада. Но от днес не по-млада,

лято ще шепне тъга във листата ми...

И виното ще натежи със мойта сладост,

когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

© Евкалипт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??