sama86 (Евкалипт) sama86 (Евкалипт)
68
Jul 18, 2008, 3:18 PM

Когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

910 0 13
 

Ще изпреда тъгата на самотни нишки...

И след мен ще ги тегля... като дълги коси.

По тях ще полепнат много чужди въздишки...

И денят ще е бял. И светът ще боли.

 

Ще кърша ръцете си. Крехките. Слабите.

И ще видите колко сила имам в тъгата...

Такава искам да не ме забравите -

когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

 

Ще живея. И ще бъда навярно лоза...

Светът ще обгърна с нежни ластари,

ще плодя  вино с цвета на кръвта,

ще ме пиете. И тъга ще ви пари...

 

Ще съм млада. Но от днес не по-млада,

лято ще шепне тъга във листата ми...

И виното ще натежи със мойта сладост,

когато вятър ще отпусне леко ръката ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евкалипт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0