7.04.2019 г., 20:33 ч.
Когато затворя очи
Когато някога затворя очи
и духът ми политне нагоре,
не ридайте мои мили души!
Невидимото ще проговори.
Ще се спуснат звездите над вас,
с любов ще погалят лицата,
в този звезден, космически час
отворете с обич сърцата си.
Погледайте, послушайте с тях
как вселената музика ражда.
Аз танцувам с планетния свят
и се уча за ново прераждане.
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много емоционално и въздействащо! Хареса ми!
-
Благодаря , за коментара, Гавраил!
-
Ефирен стих наситен с извисена душевност!
-
Благодаря,Росилина, много ми е голямо любопитството! Хубав ден!
-
Всеки път се изненадвам от играта на вдъхновението ти! Завои, обрати, дълбини, въздушни рокади! Дали когато сме в танц със звездите наистина така силно копнеем да се върнем тук- на прашната земя?!
-
Благодаря, Силвия, хубав ден!
-
Тъжно и наситено с музиката на живота!
-
Благодаря ти, Иржи, чудесен човек си.Винаги ме радва твоя коментар.Жива и здрава да си!
-
Толкова ти е рано за такива послания,Миночка!...Да ,с мисълта си пътувай до звездите,пък разкажи какво си видяла....
-
Приятна вечер, Петя и благодаря!
-
Отново много добро...
-
Така е Стойчо, благодаря и за любими!
-
Докато сме на този свят все ще мечтаем за пътуване към звездите!
-
🌺🌻 🌺Лека и хубава!
-
И аз те харесвам, Пепи,нежна душица си, но това е неизбежно, нали!Такъв е живота, но докъто сме тука,да сме човеци! Лека вечер от мен!
-
Стой тука, така те харесвам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
