koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
4.04.2017 г., 11:54 ч.

Когато зимата си отива 

  Поезия » Друга
328 3 8

Като зимна премяна в полето,

като облака ниско свален.

Като ручейче малко в дерето,

дето пее без ноти рефрен...

 

Като бяло кокиче на двора

със повдигната бяла глава.

Като майчина нежна опора

от омайни неземни слова...

 

Като път през полето прокаран,

дето стига до бял хоризонт.

Като пушек в комина докаран,

характерен за зимен сезон...

 

Тъй отива си зимата бяла

по пътеките тесни дори.

Пролетта ни- в душите узряла,

почва в огън сърца да гори.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??