koli4a (Никола Апостолов) koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K
Apr 4, 2017, 11:54 AM

Когато зимата си отива

  Poetry » Other
483 3 8

Като зимна премяна в полето,

като облака ниско свален.

Като ручейче малко в дерето,

дето пее без ноти рефрен...

 

Като бяло кокиче на двора

със повдигната бяла глава.

Като майчина нежна опора

от омайни неземни слова...

 

Като път през полето прокаран,

дето стига до бял хоризонт.

Като пушек в комина докаран,

характерен за зимен сезон...

 

Тъй отива си зимата бяла

по пътеките тесни дори.

Пролетта ни- в душите узряла,

почва в огън сърца да гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0