gunitu (Ваня)
21 26
31.01.2021 г., 8:00 ч.

Когато звездите падат 

  Поезия » Друга
325 0 4

Чудя се, когато звездите падат,

дали ги боли…

Така, както хората по изгубеното страдат,

дали и на тях им горчи…

Че губят космоса под своите крака,

че никога нищо няма да е същото,

че, когато всичко свърши, се затваря една врата,

че бъдещето е там, някъде в тъмното.

Чудя се, когато звездите падат,

дали се учат от своите грешки…

Така, както хората от миналото бягат,

дали мислят и те за болки предишни…

Как да поправят стореното от тях,

как да погледнат в очите отсрещния,

как прошка да поискат за своя грях,

как и те да простят на грешния.

Чудя се, когато звездите падат,

дали ги е страх…

Така, както хората старото да пуснат отказват,

дали и те преживяват крах…

От това, което не могат да променят,

от новото, което чука на вратата,

от лъжите, които не искат с истината да заменят,

от приближаването на смъртта самата.

Чудя се, когато звездите падат,

дали продължават да се доверяват на страстта…

Така, както хората в илюзията вярват,

дали прегръщат и те идеята за една душа…

На чувството, което кара сърцето да тупти,

на чувството, което нов живот дарява,

на чувството, в което вярвахме някога аз и ти,

на чувството, от което аз да се откажа няма.

Чудя се, когато звездите падат,

дали се изправят за опит нов…

Така, както хората на своите пороци верни остават,

дали и те остават верни на своята любов…

© Ваня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах, взаимно вдъхновение, интересно. Чакам да го публикуваш и ще го прочета.
  • Сърдене - ни най-малко.
    Ние сме духовни същества в човешки тела. Хубаво е да си на земята, но е хубаво и да мечтаеш: "Бъдете на този свят, но не от този свят"... И все пак, да, съгласна съм - много неща могат да ни стоплят тук, стига да имаме очите да ги видим, и звездите са част от тях. Харесва ми да мисля, че ние не само сме родени от звездите, ние сме паднали звезди (не непременно в лошия смисъл).
  • Хах, Ивайло Христов, доста заземяващ отговор :D направо ми издърпа душата на Земята...
  • Красиво и събужда много духовни размишления. Тече като поетична етична река...
Предложения
: ??:??