Когато звездите падат
Чудя се, когато звездите падат,
дали ги боли…
Така, както хората по изгубеното страдат,
дали и на тях им горчи…
Че губят космоса под своите крака,
че никога нищо няма да е същото,
че, когато всичко свърши, се затваря една врата,
че бъдещето е там, някъде в тъмното.
Чудя се, когато звездите падат,
дали се учат от своите грешки…
Така, както хората от миналото бягат,
дали мислят и те за болки предишни…
Как да поправят стореното от тях,
как да погледнат в очите отсрещния,
как прошка да поискат за своя грях,
как и те да простят на грешния.
Чудя се, когато звездите падат,
дали ги е страх…
Така, както хората старото да пуснат отказват,
дали и те преживяват крах…
От това, което не могат да променят,
от новото, което чука на вратата,
от лъжите, които не искат с истината да заменят,
от приближаването на смъртта самата.
Чудя се, когато звездите падат,
дали продължават да се доверяват на страстта…
Така, както хората в илюзията вярват,
дали прегръщат и те идеята за една душа…
На чувството, което кара сърцето да тупти,
на чувството, което нов живот дарява,
на чувството, в което вярвахме някога аз и ти,
на чувството, от което аз да се откажа няма.
Чудя се, когато звездите падат,
дали се изправят за опит нов…
Така, както хората на своите пороци верни остават,
дали и те остават верни на своята любов…
© Ваня All rights reserved.
