Кого обичаш
Обичаш ли дъжда
и слънцето пламтящо
целунало очите ослепели
Обичаш ли словата
неизказани
във края на деня
безследно от въпроси
оцелели
Кого обичаш
в звездното небе
когато там – във тъмно
неизвестно
към мен протягаш
своите ръце
обгърнат от мистична
неусетност
Обичаш ли невидимите
стъпки във нощта
когато влизам
като вятър във съня ти
а после като
утринна вълна
изчезвам във незнайното
далече от брега ти
Кого обичаш
в цветната зора
докосвайки със мислите
гласа ми
и само шепота
от влюбени тела
остава като ехо
във деня ти
Обичаш ли да знаеш
че съм там
реална,
малка и ранима
и че съдбата
ти е дала знак
че си намерил
своята любима
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
