Кой
Любов, завържи си очите.
Да не видиш как нощем танцувам.
Сред романса красив на щурците
вопли в моноспектакъл рисувам.
Недей. По-добре да не знаеш
по тавана зеници как стрелят.
Със въпроси звезди как се палят.
Как Луната е вълча мишена.
В зори не търси светлината.
Сутрин слънцето в облак се крие.
На последния въглен с искрата
усмирителна риза ми шие.
Любов, завържи ги. Очите...
Аз съм лесна. Със радост ще свърша.
Но за теб ми е зор и се питам
кой сълзите ти с устни ще бърше?
Да не видиш как нощем танцувам.
Сред романса красив на щурците
вопли в моноспектакъл рисувам.
Недей. По-добре да не знаеш
по тавана зеници как стрелят.
Със въпроси звезди как се палят.
Как Луната е вълча мишена.
В зори не търси светлината.
Сутрин слънцето в облак се крие.
На последния въглен с искрата
усмирителна риза ми шие.
Любов, завържи ги. Очите...
Аз съм лесна. Със радост ще свърша.
Но за теб ми е зор и се питам
кой сълзите ти с устни ще бърше?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
