Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден
под мълниите на небето.
От капките му заслепен
един семафор още свети.
Той сменя дни и цветове
след крайния вагон на влака.
Зелено бъдеще зове,
червено минало ме чака.
Кой цвят все пак да избера?
Избирам бъдещия спомен.
Лети от релсите искра,
и аз я хващам от перона.
© Елия Всички права запазени