Завърнал се е оня дъжд,
пияна който ме остави,
да чакам ласката на мъж
под керацудени ластари.
И стана светло като ден
под мълниите на небето.
От капките му заслепен
един семафор още свети.
Той сменя дни и цветове
след крайния вагон на влака.
Зелено бъдеще зове,
червено минало ме чака.
Кой цвят все пак да избера?
Избирам бъдещия спомен.
Лети от релсите искра,
и аз я хващам от перона.
© Елия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
