6.06.2010 г., 21:36

Кой луната скри...

1.7K 0 30

 

 

                Кой луната
                скри
                зад облак нежен
                през онази
                тиха, топла вечер…
                кой от нея
                парченце отхапа,
                целувайки
                ненаситно устните ми
                топли, летни…
                кой във душата ми
                залеза горещ
                приюти
                и искри от страсти
                запали…
                кой със капчици
                дъждовни
                в утрото отми
                пясъка
                от бедрата ми,
                любовно натежали…

                онзи трепет мил
                във очите ти
                на морето
                всичкото синьо
                събрали
                в спомен нежен
                записан
                във времето
                и късче топла луна
                от лятото
                за мене останало…

 

 

          http://www.youtube.com/watch?v=quSlhvxNTUE

               

                МУЗИКА >>>  Sereno e - Druppi

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...