Кой разби покоя на прахта...
На един приятел...
Във дъното на мизансцен
със лунно затъмнение,
във времена на рутина
и откровено раздразнение,
един неврон потрепва с изненада,
когато в дъното на сцената попада
игриво снопче светлина,
докосвайки покоя на прахта...
Раздвижва се натрупаната прах
и заредени с чист, младежки смях
прашинките добиват цветове
и генерират нови светове
от пепелта на минали желания
и непреодоляни разстояния,
на неблагоприятни обстоятелства
и някак позабравени приятелства...
Във дъното на мизансцен
със лунно затъмнение,
във времена на рутина
и откровено раздразнение,
една приятелска ръка
ми праща снопче вдъхновение.
И ме пречиства с младостта,
със силата и с дързостта
на смелите решения...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
