Започвам с пояснение кратко,
за да стане на всичките ясно.
Това не е приказката поредна,
това е животът в кратка история.
По улицата мръсна вървях,
зад оградата бяла сграда видях.
И там на грозните стълби отпред
Мъничко детенце просто седеше.
В очите му прочетох болка и презрение
от това, че нарекли го сираче.
Влажният му поглед оградата прехвърли,
загледал щастливите деца със майки.
Гледаше как дете безразсъдно захапва
своя голям шоколад със наслада.
А оттатък оградата тъжна,
то милото със мъка преглъща.
Със сълзи всяка нощ питаше луната
кой реши за него така да е съдбата?
Не може ли и него някой да го вземе,
радост от семейство просто да даде?
Вместо това по улиците с надежда проси,
стотинки някой мръсно да подхвърли.
За да може, като всяко дете, и то да си купи
шоколадче малко или просто бонбонки.
И докато някой нощем сито се завива,
това детенце всяка вечер гладно си ляга.
Докато същият за нова кола си мечтае,
едно сираче за майка и татко ридае.
В немилост, подритнато от живота,
не знае навън утре какво го очаква.
И ти, читателю, тук се чудиш, зная,
какво ще се случи накрая.
Дали ще изпълзи и то от своята дупка,
или ще потъне завинаги нейде в калта.
Затова тука те моля - Спри!
Всичките тези мисли на мене остави.
Задръж за малко сълзите в своите очи
и до края редовете дочети.
Защото за болестта подбор не съществува,
тя налазва всичко що ù е на пътя.
Така достигна и героя без доспехи,
нагло грабеща от неговите сили.
И понеже в този свят на лъжи прогнили
дори и здравето купуваме с пари.
На този малък ангел отрязаха крилата
и той безвъзвратно полетя към земята.
Накрая заринато с купчина пръст,
отгоре му един скован накриво кръст.
Бе останало само дори в смъртта,
без плоча мраморна и без цветя.
© Владимир Петков Всички права запазени