Кой реши да е сирак?

Започвам с пояснение кратко,

за да  стане на всичките ясно.

Това не е приказката поредна,

това е животът в кратка история.

По улицата мръсна вървях,

зад оградата бяла сграда видях.

И там на грозните стълби отпред

Мъничко детенце просто седеше.

В очите му прочетох болка и презрение

от това, че нарекли го сираче.

Влажният му поглед оградата прехвърли,

загледал щастливите деца със майки.

Гледаше как дете безразсъдно захапва

своя голям шоколад със наслада.

А оттатък оградата тъжна,

то милото със мъка преглъща.

Със сълзи всяка нощ питаше луната

кой реши за него така да е съдбата?

Не може ли и него някой да го вземе,

радост от семейство просто да даде?

Вместо това по улиците с надежда проси,

стотинки някой мръсно да подхвърли.

За да може, като всяко дете, и то да си купи

шоколадче малко или просто бонбонки.

И докато някой нощем сито се завива,

това детенце всяка вечер гладно си ляга.

Докато същият за нова кола си мечтае,

едно сираче за майка и татко ридае.

В немилост, подритнато от живота,

не знае навън утре какво го очаква.

И ти, читателю, тук се чудиш, зная,

какво ще се случи накрая.

Дали ще изпълзи и то от своята дупка,

или ще потъне завинаги нейде в калта.

Затова тука те моля - Спри!

Всичките тези мисли на мене остави.

Задръж за малко сълзите в своите очи

и до края редовете дочети.

Защото за болестта подбор не съществува,

тя налазва всичко що ù е на пътя.

Така достигна и героя без доспехи,

нагло грабеща от неговите сили.

И понеже в този свят на лъжи прогнили

дори и здравето купуваме с пари.

На този малък ангел отрязаха крилата

и той безвъзвратно полетя към земята.

Накрая заринато с купчина пръст,

отгоре му един скован накриво кръст.

Бе останало само дори в смъртта,

без плоча мраморна и без цветя.