4.02.2014 г., 0:36 ч.

Кой знае... 

  Поезия
560 2 5


Тя идва и си тръгва с многоточия...
В зениците ù стихове се пишат.
Отпива бавно виното. Нарочно.
Докато Той на пресекулки диша.
Той знае, че ще бъде пощаден,
ако не я поглежда във очите.
И пулсът му, до лудост учестен,
ще укроти... Но в този миг Тя пита:
"Танцува ли ти се?" И като гръм 
въпросът ù в ума му прокънтява.
"Аз... закъснявам... време е за сън..."
Сам в думите си даже се съмнява!...
Тя го поглежда сладко, с изпитание,
отпива бавно още глътка вино:
"Страхуваш се от мен, нали?". Мълчание.
Проклета да е! Гледа тъй невинно!
А Той гори, гори... от луда страст!...
И точно в този миг - Тя си отива!
Не, нямам нищо общо с Нея аз!
Но кой ли знае, може и да имам?...

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??