Кой знае...
Тя идва и си тръгва с многоточия...
В зениците ù стихове се пишат.
Отпива бавно виното. Нарочно.
Докато Той на пресекулки диша.
Той знае, че ще бъде пощаден,
ако не я поглежда във очите.
И пулсът му, до лудост учестен,
ще укроти... Но в този миг Тя пита:
"Танцува ли ти се?" И като гръм
въпросът ù в ума му прокънтява.
"Аз... закъснявам... време е за сън..."
Сам в думите си даже се съмнява!...
Тя го поглежда сладко, с изпитание,
отпива бавно още глътка вино:
"Страхуваш се от мен, нали?". Мълчание.
Проклета да е! Гледа тъй невинно!
А Той гори, гори... от луда страст!...
И точно в този миг - Тя си отива!
Не, нямам нищо общо с Нея аз!
Но кой ли знае, може и да имам?...
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
Поздрави!
