Кой знае защо...
Човекът побелява от летенето -
от бягствата на юг, от спирките на север
в праха на пеперуди секундите намират себе си,
оловени войничета валят с внезапен летен дъжд
животът – дяволска рулетка, избеляло тържище
и в бартера неравни половините тежат;
не питаме къде избяга снежната кралица
и кой е непознатият отсреща тъжен мъж
през порите на грижите като акне набъбват
последните игри на лятото по плажа
с хавайски шорти, с пясъчни монети под чадърите,
капачки спомени на изоставена от някой маса...
© Златина Георгиева Всички права запазени