24 авг. 2012 г., 13:43

Кой знае защо...

712 0 3

Кой знае защо...

 

Човекът побелява от летенето -

от бягствата на юг, от спирките на север

в праха на пеперуди секундите намират себе си,

оловени  войничета валят  с внезапен летен дъжд

 

животът – дяволска рулетка, избеляло тържище

и в бартера неравни половините тежат;

не питаме къде избяга снежната кралица

и кой е непознатият отсреща тъжен мъж

 

през порите на грижите като акне набъбват

последните игри на лятото по плажа

с хавайски шорти, с пясъчни монети под чадърите,

капачки  спомени на изоставена от някой маса...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Е, ти ме разби с това "акне"!
  • Добре!
    Не питаме... а и никога няма да разберем защо...
    Хубаво ми е в думите ти!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...