Който може...
Не искам име. Само по човешки,
когато ме погледнат да познават,
че аз съм тази, с хилядите грешки.
А който може - нека ми прощава.
Не искам рамки. Аз съм съвместима
с просторите ми. Нямам си размери.
Отдавна съм била и аз любима...
А който може - нека ме намери.
Не искам Слънце. Само да е тъмно.
Когато ми е трудно, паля клади.
Не искам и да знам, че има дъно.
А който може - нека ме удави.
когато ме погледнат да познават,
че аз съм тази, с хилядите грешки.
А който може - нека ми прощава.
Не искам рамки. Аз съм съвместима
с просторите ми. Нямам си размери.
Отдавна съм била и аз любима...
А който може - нека ме намери.
Не искам Слънце. Само да е тъмно.
Когато ми е трудно, паля клади.
Не искам и да знам, че има дъно.
А който може - нека ме удави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
