22.01.2015 г., 18:08

Кокиче

517 0 1

                                                                      Кокиче



Снегът се стопи.

И Кокичето, първият предвестник

на пролетта се показа.

Усмихнатото слънце,със слънчева милувка

го погали, и то разцъфна.


Със своята нежно бяла красота,

украси нашите поля.

Сладкогласни птички,се чуваха в близката гора.

Идвааа Пролеттаа...


Пеперудка пъстроцветна пърхаше с крила,

кацна върху гладките му наведени

бели листа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....