Кокиче

Poetry » Landscape

520 0 1

Кокиче

Снегът се стопи.

И Кокичето, първият предвестник

на пролетта се показа.

Усмихнатото слънце,със слънчева милувка

го погали, и то разцъфна.

Със своята нежно бяла красота,

украси нашите поля.

Сладкогласни птички,се чуваха в близката гора.

Идвааа Пролеттаа...

Пеперудка пъстроцветна пърхаше с крила,

кацна върху гладките му наведени

бели листа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0