КОКИЧЕТА

Наболи са кокичетата вече,
нетърпеливи да посрещнат пролетта -
не знаят колко е далече тя.

 Привикнали в снега направо да растат,
не знаят как изглеждат китните поляни,
остава чисто-бял светът
в техните представи.

Не се боят от студ и вятър,
преборват се и не повяхват.
Ала във вазичка, на топло,
без дъх камбанки склопват.

Отиват си кокичетата подранили,
така и не донесли пролетта,
отиват си, в листенца свили
пожълтялата си белота.