8 февр. 2008 г., 14:08

Кокичета

720 0 1

 КОКИЧЕТА

 

Наболи са кокичетата вече,
нетърпеливи да посрещнат пролетта -
не знаят колко е далече тя.

 

 Привикнали в снега направо да растат,
не знаят как изглеждат китните поляни,
остава чисто-бял светът
в техните представи.

 

Не се боят от студ и вятър,
преборват се и не повяхват.
Ала във вазичка, на топло,
без дъх камбанки склопват.

 

Отиват си кокичетата подранили,
така и не донесли пролетта,
отиват си, в листенца свили
пожълтялата си белота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена КолароваШиндлер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...