8 февр. 2008 г., 14:08

Кокичета

719 0 1

 КОКИЧЕТА

 

Наболи са кокичетата вече,
нетърпеливи да посрещнат пролетта -
не знаят колко е далече тя.

 

 Привикнали в снега направо да растат,
не знаят как изглеждат китните поляни,
остава чисто-бял светът
в техните представи.

 

Не се боят от студ и вятър,
преборват се и не повяхват.
Ала във вазичка, на топло,
без дъх камбанки склопват.

 

Отиват си кокичетата подранили,
така и не донесли пролетта,
отиват си, в листенца свили
пожълтялата си белота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена КолароваШиндлер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...