2.05.2012 г., 9:27

Кокоши диалог

1K 0 1

 

 

Две-три кокошки наперени,

дюздисани в натруфена премяна,

клюкарстваха си мило и доверено

за разигралата се вчера д р а м а:

Във курника си имаше канони,

които спазваха се неотклонно

от старите и нови примадони.

Но, видиш ли, ЕДНА ги нарушила.

Била ТЯ от последното люпило

и вместо скромно да се появи

на снощния кокоши празник

и с почитание да поздрави

Петелa - за заслугите му разни,

ТЯ гръмко и безочливо се веселяла,

дори пред всички нагло изиграла

танго и валс със някакъв хлапак -

който на сърцето бил ù драг,

обиждайки по неприличен начин

жрецa висш със фрака лачен...

Настъпила голяма олелия

и вместо нейде бързо да се скрие,

заквакала уверено в защита

и без родителите си да пита,

опълчила се против правилата,

които, според нея -

отнемали ù свободата

и ограничавали развитието

на детето - и във ума, и в битието...

Петелът - вожд, контрол изгубил,

в недоумение и стрес се чудел

как трябвало да реагира,

но подходящи думи не намирал

и за да потули някак си скандала

и бурята, която се задала,

решил да го приеме на шега

Но... за върховете сила трябва.

Светкавично разнесла се мълва,

че болен е Върховният им вожд

и бързо ще му трябва "нож".

Стопаните усетили веднага,

че Петльо вече не печели слава

и неизгодно е да го държат.

От него вкусна супа да сварят

решили и го хапнали с мерак,

защото знаели, че нов юнак

расте и курника ще обнови,

и преснички яйца ще зареди,

а всичките кокошки - до една,

на свойта власт ще подчини...

Добре е да си силен, да си на власт,

да си ухажван и да си важен,

но н е  з а б р а в я й  никога:

попаднеш ли в народната паст,

ще бъдеш ти безмилостно изяден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Карааргирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...