Кокоши диалог

Две-три кокошки наперени,

дюздисани в натруфена премяна,

клюкарстваха си мило и доверено

за разигралата се вчера д р а м а:

Във курника си имаше канони,

които спазваха се неотклонно

от старите и нови примадони.

Но, видиш ли, ЕДНА ги нарушила.

Била ТЯ от последното люпило

и вместо скромно да се появи

на снощния кокоши празник

и с почитание да поздрави

Петелa - за заслугите му разни,

ТЯ гръмко и безочливо се веселяла,

дори пред всички нагло изиграла

танго и валс със някакъв хлапак -

който на сърцето бил ù драг,

обиждайки по неприличен начин

жрецa висш със фрака лачен...

Настъпила голяма олелия

и вместо нейде бързо да се скрие,

заквакала уверено в защита

и без родителите си да пита,

опълчила се против правилата,

които, според нея -

отнемали ù свободата

и ограничавали развитието

на детето - и във ума, и в битието...

Петелът - вожд, контрол изгубил,

в недоумение и стрес се чудел

как трябвало да реагира,

но подходящи думи не намирал

и за да потули някак си скандала

и бурята, която се задала,

решил да го приеме на шега

Но... за върховете сила трябва.

Светкавично разнесла се мълва,

че болен е Върховният им вожд

и бързо ще му трябва "нож".

Стопаните усетили веднага,

че Петльо вече не печели слава

и неизгодно е да го държат.

От него вкусна супа да сварят

решили и го хапнали с мерак,

защото знаели, че нов юнак

расте и курника ще обнови,

и преснички яйца ще зареди,

а всичките кокошки - до една,

на свойта власт ще подчини...

Добре е да си силен, да си на власт,

да си ухажван и да си важен,

но н е  з а б р а в я й  никога:

попаднеш ли в народната паст,

ще бъдеш ти безмилостно изяден.