Две-три кокошки наперени,
дюздисани в натруфена премяна,
клюкарстваха си мило и доверено
за разигралата се вчера д р а м а:
Във курника си имаше канони,
които спазваха се неотклонно
от старите и нови примадони.
Но, видиш ли, ЕДНА ги нарушила.
Била ТЯ от последното люпило
и вместо скромно да се появи
на снощния кокоши празник
и с почитание да поздрави
Петелa - за заслугите му разни,
ТЯ гръмко и безочливо се веселяла,
дори пред всички нагло изиграла
танго и валс със някакъв хлапак -
който на сърцето бил ù драг,
обиждайки по неприличен начин
жрецa висш със фрака лачен...
Настъпила голяма олелия
и вместо нейде бързо да се скрие,
заквакала уверено в защита
и без родителите си да пита,
опълчила се против правилата,
които, според нея -
отнемали ù свободата
и ограничавали развитието
на детето - и във ума, и в битието...
Петелът - вожд, контрол изгубил,
в недоумение и стрес се чудел
как трябвало да реагира,
но подходящи думи не намирал
и за да потули някак си скандала
и бурята, която се задала,
решил да го приеме на шега
Но... за върховете сила трябва.
Светкавично разнесла се мълва,
че болен е Върховният им вожд
и бързо ще му трябва "нож".
Стопаните усетили веднага,
че Петльо вече не печели слава
и неизгодно е да го държат.
От него вкусна супа да сварят
решили и го хапнали с мерак,
защото знаели, че нов юнак
расте и курника ще обнови,
и преснички яйца ще зареди,
а всичките кокошки - до една,
на свойта власт ще подчини...
Добре е да си силен, да си на власт,
да си ухажван и да си важен,
но н е з а б р а в я й никога:
попаднеш ли в народната паст,
ще бъдеш ти безмилостно изяден.
© Галина Карааргирова Все права защищены