Коктейл
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия,
дълбоко във Вечно залена
извънразумност на Привличане,
покрито с Орнаменти на страстта,
изписани със дъх по Коледна мъгла...
Аз съм тук,
тук съм, където ме няма.
Тук съм, където ме няма.
Аз съм тук,
сред стъплените кули
в забравен Плаж,
и с очарованието на лудостта
рисувам яйца,
а мисълта ми е дива кокошка,
петел и ловец в едно,
избухнал Трафопост,
градина с Рози и вишня,
или Токата на хидравличен орган,
изсвирена в чест на Жената-Огледало,
пред Откъртената пропаст,
с търкаляща се
Прегоряла чаша с червило
на ръба...
Аз съм тук,
Тук съм където ме няма.
Тук съм където ме няма
Аз съм тук
в Недра
със Маската
на ясното до изчервяване
съзнание
забило пръсти
в Клавиатурата
от речни камъни,
където Съществото
е Квадратен сантиметър полен,
извън
ума пленен
във затрупаната
Пещера под битието.
Аз съм тук...
Тук съм, където ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Кръстев Всички права запазени