Sep 14, 2005, 9:30 PM

Коктейл

  Poetry
918 0 0
Тук съм, където ме няма,
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия,
дълбоко във Вечно залена
извънразумност на Привличане,
покрито с Орнаменти на страстта,
изписани със дъх по Коледна мъгла...
Аз съм тук,
тук съм, където ме няма.

Тук съм, където ме няма.
Аз съм тук,
сред стъплените кули
в забравен Плаж,
и с очарованието на лудостта
рисувам яйца,
а мисълта ми е дива кокошка,
петел и ловец в едно,
избухнал Трафопост,
градина с Рози и вишня,
или Токата на хидравличен орган,
изсвирена в чест на Жената-Огледало,
пред Откъртената пропаст,
с търкаляща се
Прегоряла чаша с червило
на ръба...
Аз съм тук,
Тук съм където ме няма.

Тук съм където ме няма
Аз съм тук
в Недра
със Маската
на ясното до изчервяване
съзнание
забило пръсти
в Клавиатурата
от речни камъни,
където Съществото
е Квадратен сантиметър полен,
извън
ума пленен
във затрупаната
Пещера под битието.
Аз съм тук...
Тук съм, където ме няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...