14 сент. 2005 г., 21:30

Коктейл 

  Поэзия
746 0 0
Тук съм, където ме няма,
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия,
дълбоко във Вечно залена
извънразумност на Привличане,
покрито с Орнаменти на страстта,
изписани със дъх по Коледна мъгла...
Аз съм тук,
тук съм, където ме няма.

Тук съм, където ме няма.
Аз съм тук,
сред стъплените кули
в забравен Плаж,
и с очарованието на лудостта
рисувам яйца,
а мисълта ми е дива кокошка,
петел и ловец в едно,
избухнал Трафопост,
градина с Рози и вишня,
или Токата на хидравличен орган,
изсвирена в чест на Жената-Огледало,
пред Откъртената пропаст,
с търкаляща се
Прегоряла чаша с червило
на ръба...
Аз съм тук,
Тук съм където ме няма.

Тук съм където ме няма
Аз съм тук
в Недра
със Маската
на ясното до изчервяване
съзнание
забило пръсти
в Клавиатурата
от речни камъни,
където Съществото
е Квадратен сантиметър полен,
извън
ума пленен
във затрупаната
Пещера под битието.
Аз съм тук...
Тук съм, където ме няма.

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??