morwen (Есен)
13 5
6.05.2013 г., 12:05 ч.

Колапс 

  Поезия » Бели стихове
734 0 4

 

Въртя се в орбита

около своята звезда,

застинала в момента

на избухване,

 

въртя се

с хиляди сърдечни удари

в секунда.

 

Забравям всички свои

аксиоми,

пречупвам се през призмите

на своето съзнание

и се разграждам

сред хелия и водорода

на душата си.

Усещам липсата

на гравитация,

на смисъл и на принадлежност.

Тъгата, до момента

неусещана,

се свива в невъзможна

плътност...

... и гасне - тъй далече

от всякаква цивилизация.

В предсмъртната агония

на уморено слънце

таи се тихата надежда,

че може би след хиляди

години

пулсациите на тъгата

ще пробляснат

 

в нечие небе.

 

 

 

© Есен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре. Но не залитай в оригиналничене. Не пиши всеки ден и на всяка цена, за да не превърнеш таланта си в едно ной-обикновено стихоплетство. Тези сайтове могат много да допренесат за това, защото желанието за изява е вид " зараза", която при определени душевни състояния е заместител на едни или други липси.
    Внимавай много с това! Дано си ме разбрала правилно!
  • Хубаво, отново!
    При теб успявам да видя нещата от живота от съвсем друг ъгъл
  • Допадна ми
  • Мисля, че не си "Есенна", а пролетна магия в поезията!Браво!
Предложения
: ??:??