Колапс
Въртя се в орбита
около своята звезда,
застинала в момента
на избухване,
въртя се
с хиляди сърдечни удари
в секунда.
Забравям всички свои
аксиоми,
пречупвам се през призмите
на своето съзнание
и се разграждам
сред хелия и водорода
на душата си.
Усещам липсата
на гравитация,
на смисъл и на принадлежност.
Тъгата, до момента
неусещана,
се свива в невъзможна
плътност...
... и гасне - тъй далече
от всякаква цивилизация.
В предсмъртната агония
на уморено слънце
таи се тихата надежда,
че може би след хиляди
години
пулсациите на тъгата
ще пробляснат
в нечие небе.
© Есен All rights reserved.
