23.12.2018 г., 23:59  

Коледа

680 0 0

И ето старата година

Позавъртя се и отмина

Дванадесет месеца ли бяха?

Защо тъй бързо отлетяха?

 

Сменихме календара пак

Заваля и първия ни сняг

И уж всичко почва отначало

А при мен все едно времето е спряло.

 

Какво се случва аз не зная

Уж много много, много се старая

И слушкам, папкам всеки ден

А пък шейната мина покрай мен

Подаръкът ми пак го няма

А надеждата ми беше толкова голяма.

 

Но най накрая аз разбрах

Да спя нощеска не можах

Че подаръците на големите

Зависят само от промените

Които всеки в главата ще направи

И несгодите от старата забрави.

 

Подарък е благодарността на някой непознат

На. който вчера  купи  хляб

Подарък е детската усмивка всеки ден

Когато вечер се прибираш уморен

Подарък е и здравето, което

На близките ти подарява всеки ден небето.

 

Затуй,  да пием с пълни чаши

И заедно с приятелите наши

Да благодарим за подаръците, които всеки ден

Ни подарява съдбата на теб и мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....