15.12.2013 г., 21:01

Коледа

569 0 0

КОЛЕДА

Това е магия, най-дългоочаквана от всички.

Невъзможни чудеса покриват изгубените ни душички.

Бялата покривка обгръща със своите ръце тъмнината

и превръща я във ванилов крем.

Има ли по-голямо чудо на земята -

радостта си трябва да дадем.

 

Малки къщурки, надигащи дим от огнището бяло,

а вековното дърво не е остаряло.

Облечено е то в любов с играчки прекрасни.

Компания му правят подаръци живописни.

Топлина му придават обгръщащите го гирлянди,

свързващи душите като заряди за секунди.

 

Какъв по-голям дар от това

две звезди да заблестят като една

и да се топлят взаимно през нощта.

Забравете всякакви лоши неща.

Коледа е за това, да стопли нашите сърца

с магията на любовта.

 

Топлина, уют, семейство и мирис на топъл шоколад.

Вълшебство, което те прави по-млад.

Свят, в който можеш да отидеш като ангел в нощта.

Сърцето ти с блясък да заблещука като коледна звезда.

 

Звън на звънци, пламък в камината,

с песни коледарски започва зимата.

Идва ред и на майсторът на куклите,

а неговите помощници и елфи намират буквите.

Послушни и непослушни, всеки получава дар,

видим и невидим за душата той е цяр.

 

Какво е магия без магьосник, който намира път през нищото ?

През кoмина влиза, опитвайки се да накладе огнището.

Костюмът му поразява всяко човешко сърце,

с любов и доброта галени като перце.

 

Очите му светят като коледна лампичка в пълен мрак.

Смехът му разрязва и най-студения шубрак.

Бяла и дълга е неговата душа,

придаваща мекота на всеки изгубен ангел.

В човешките желания той се заслуша

и малчуганите иска да преслуша.

 

Извика той с пълен глас:

-Купидон, Комета, Рудолф, елате тук завчас!

време е за работа из големия атлас.

Най-големите подаръци дава той,

на пазителите на любовта

и на следващият герой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вальо Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...