22.12.2011 г., 14:56

Коледа

1.8K 0 13

 

 

 

                                Грее ярко в коледната ни елха

                                добрата, светла Божия звезда,

                                малки коледни слънца – свещици

                                мило стоплят ни душите.

 

                                Тайно Дядо Коледа дошъл нощес,

                                 оставил той подаръци навред,

                                 на мене до леглото нов лаптоп,

                                 на братчето ми - Робокоп,

 

                                 а на дядо - благ тютюнец и лула,

                                 на милата ми баба - очила,

                                 за мама - новичка пералня пак,

                                 на тати - въдица и сак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Грозева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило дете.Стихотворението ти ме пренесе на крилете на въображението в моето детствоНяма нищо по хубаво от детството
  • ти си чудесно дете, мила Гери...
    радвам ти се от сърце и душа...
    прегръщам те, с обич
    и те подкрепям..
  • Благодаря на всички.
    С уважение.
  • "Грее ярко в коледната ни елха
    добрата, светла Божия звезда..."
    Браво, Гери!!!Прекрасно стихотворение!
    Наистина неподправено си описала
    коледното вълшебство, което се е
    случило в твоя дом.
    Радвам се, че продължаваш да пишеш
    все по-хубави стихове! Пожелавам ти през
    Новата година бистрото ти творческо
    изворче да става все по-пълноводно и красиво!
    Желая на теб и семейството ти ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!
    Сърдечно!
  • Благодаря ти, че наминапри мен, Гери, та се запознахме.
    Весела Коледа!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...