22 дек. 2011 г., 14:56

Коледа

1.8K 0 13

 

 

 

                                Грее ярко в коледната ни елха

                                добрата, светла Божия звезда,

                                малки коледни слънца – свещици

                                мило стоплят ни душите.

 

                                Тайно Дядо Коледа дошъл нощес,

                                 оставил той подаръци навред,

                                 на мене до леглото нов лаптоп,

                                 на братчето ми - Робокоп,

 

                                 а на дядо - благ тютюнец и лула,

                                 на милата ми баба - очила,

                                 за мама - новичка пералня пак,

                                 на тати - въдица и сак.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Грозева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мило дете.Стихотворението ти ме пренесе на крилете на въображението в моето детствоНяма нищо по хубаво от детството
  • ти си чудесно дете, мила Гери...
    радвам ти се от сърце и душа...
    прегръщам те, с обич
    и те подкрепям..
  • Благодаря на всички.
    С уважение.
  • "Грее ярко в коледната ни елха
    добрата, светла Божия звезда..."
    Браво, Гери!!!Прекрасно стихотворение!
    Наистина неподправено си описала
    коледното вълшебство, което се е
    случило в твоя дом.
    Радвам се, че продължаваш да пишеш
    все по-хубави стихове! Пожелавам ти през
    Новата година бистрото ти творческо
    изворче да става все по-пълноводно и красиво!
    Желая на теб и семейството ти ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!
    Сърдечно!
  • Благодаря ти, че наминапри мен, Гери, та се запознахме.
    Весела Коледа!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...