27.12.2016 г., 22:52

Коледа

556 0 2

Ще заколим прасето на село
и ще сгреем ракия в джезве.
В наследеното коледно дело,
аз и днеска се чувствам добре.

 

Европейци крещят ми да спирам,
нечовешко било е това.
Но човешки все пак не разбирам,
че прасето нали е храна?

 

В магазините пълно с месища.
От къде са се взели те там?
Тези прости въпроса са нищо,
пред насадки за грях и за срам.

 

Рождество като Коледа помня,
че се коли тогава свиня.
Обичаи са нашата броня
в нелогичния иск на света.

 

Нека пазим завета си, нека.
Нека съди ни целият свят.
По житейската обща пътека,
нека още свине се изядат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...