Dec 27, 2016, 10:52 PM

Коледа

  Poetry
564 0 2

Ще заколим прасето на село
и ще сгреем ракия в джезве.
В наследеното коледно дело,
аз и днеска се чувствам добре.

 

Европейци крещят ми да спирам,
нечовешко било е това.
Но човешки все пак не разбирам,
че прасето нали е храна?

 

В магазините пълно с месища.
От къде са се взели те там?
Тези прости въпроса са нищо,
пред насадки за грях и за срам.

 

Рождество като Коледа помня,
че се коли тогава свиня.
Обичаи са нашата броня
в нелогичния иск на света.

 

Нека пазим завета си, нека.
Нека съди ни целият свят.
По житейската обща пътека,
нека още свине се изядат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...